Технически характеристики на автомобили Volkswagen Transporter

Volkswagen Transporter - микробус или ван от немски производител "Volkswagen", базиран на платформата "T platform", който е преминал през шест поколения и води своята история от далечното минало 1950 г. Първите три поколения все още не са именувани "Transporter", но имаше име "Volkswagen Type 2" (Т1, Т2 и Т3). Днес шасито му се използва и за производство на пикапи, миниванове, кемпери, платформени кабини и други по-редки варианти. В първите три поколения двигателят беше разположен отзад със задвижване на задните колела, по-късно двигателят беше монтиран отпред с предно задвижване или задвижване на всички колела. Това е най-продаваният ван в историята, с повече от 12 милиона произведени бройки през неговата 70-годишна история.

Основните конкуренти и съученици на Transporter днес са Citroen Jumpy, Fiat Talento, Ford Transit, Hyundai iLoad, Mercedes-Benz Vito/Viano, Nissan NV300, Opel Vivaro, Peugeot Expert, Renault Trafic, Toyota Hiace, Toyota ProAce.

Type 2 - T1 (1950–1967)

Идеята за създаване на малък търговски ван възниква за първи път през 1947 г., когато холандецът Бен Пон вижда превозно средство в завода във Волфсбург, което е проектирано да се движи около завода и да транспортира малки товари. Той е базиран на компактния автомобил VW Beetle и има монтирана отзад седалка на водача. Идеята за създаване на търговски ван изглеждаше обещаваща, тъй като следвоенна Европа беше силно опустошена и ще са необходими много камиони, за да се възстанови. Серийният модел с водача отпред е представен през ноември 1949 г.

Първото поколение на микробуса се появява през март 1950 г. и продължава до края на 1967 г. Колата имаше предно стъкло, разделено на два сегмента, поради което получи прякорите "Splitscreen", "Splittie" и "Микробус". До 1956 г. производството се извършва в завод във Волфсбург, но след това е преместено в напълно нов завод в Хановер. В Бразилия това поколение се произвежда до 1975 г. През първата година са произведени повече от 9 хиляди автомобила. Стиловете на каросерията бяха както следва: ван с четири или пет врати, микробус, ван с висок покрив, пикап с две или три врати, кемпер и други. Заден двигател, задно предаване. Дължината на автомобила е 4280 мм, ширина 1750 мм, височина 1920 мм, междуосие 2400 мм и собствено тегло от 890 кг.

Инсталираните двигатели са само бензинови четирицилиндрови, с въздушно охлаждане, противоположни цилиндри, монтирани в задната част на автомобила. Първоначално имаше 1,1-литров (1131 см³) двигател с мощност 24 к.с. През 1953 г. неговият обем беше увеличен до 1,2 литра (1192 см³) с мощност 30 к.с., която през 1955 г. беше увеличена до 41 к.с. чрез увеличаване на степента на компресия. През 1963 г. се появява 1,5-литров (1493 см³) двигател с мощност 52 к.с. Скоростната кутия беше само четиристепенна механична.

Type 2 - T2 (1967–1979)

През август 1967 г. се появява второто поколение на микробуса Type 2. Моделите преди 1971 г. често се наричат T2a (Early Bay), докато моделите след 1972 г. се наричат T2b (Late Bay). Характерното предно стъкло, сегментирано на две части, е станало непрекъснато. Бордовата електрическа система е подобрена от 6 волта на 12 волта. Външните размери на колата станаха по-големи и тя стана по-тежка. Дължината на тялото е 4505 мм, ширина 1720 мм, височина 1940 - 2040 мм, междуосие 2400 мм и собствено тегло от 1105 кг. Вариантите на каросерията бяха както следва: микробус, микробус, товарна платформа, бордов камион, кемпер и специални автомобили за общински нужди.

Монтираните двигатели също са само бензинови с срещуположно разположение на цилиндрите и въздушно охлаждане. Отначало двигателят е имал обем от 1,6 литра (1584 см³) с капацитет 48/50 к.с., а след 1972 г. двигателното отделение е разширено, което даде възможност да се инсталират по -големи двигатели с обем 1,7 литра (1679 см³) с капацитет 68 HP, 1,8 литра (1796 см³) с капацитет от 68 hp. и 2,0 литра (1970 см³) с мощност 71 к.с. Моделите от 1975 г. нататък са оборудвани с електронно впръскване на гориво "Bosch L-Jetronic". Първоначално скоростната кутия беше същата петстепенна механична, но от 1973 г. се предлага и тристепенна автоматична скоростна кутия.

През 1972 г. са направени незначителни промени във външната част на каросерията и са монтирани профилни брони, което повишава безопасността при сблъсък.

Type 2 - T3 (1979–1992)

Третото поколение започва да се произвежда през май 1979 г. Започва да се продава под различни имена по света - "Transporter" и "Caravelle" в Европа, "Microbus" в Африка, "Vanagon" в двете Америки. Сглобяването е извършено в Германия и Африка, а от 1990 г. T3 се сглобява в Южна Африка. Колата е станала още по-голяма, по-тежка и по-ъглова от предишното поколение. Дължината му стана 4569 мм, ширината 1844 мм, височината 1928-2085 мм, междуосието 2461 мм и собственото тегло от 1395 кг. Стиловете на каросерията са микробус, ван, бордов камион с единична или двойна кабина, кемпер и общински транспорт.

През целия производствен живот на автомобила са монтирани много различни модели бензинови двигатели. От 1979 до 1983 г. се монтират боксерни двигатели с въздушно охлаждане от предишното поколение с обем 1,6 литра (1584 см³, CT, 50 к.с.) и 2,0 литра (1970 см³, CU/CV 70 к.с.) с карбуратор или инжекцион. От 1983 г. само 1,9-литров (1913 см³, DH (83 к.с.), DF (59 к.с.), DG (79 к.с.), EY (55 к.с.), GW (89 к.с.)) и 2,1-литров (2109 см³, MV (95 к.с.), SS (90 к.с.), DJ (112 к.с.)) с течно охлаждане монтирани са бензинови двигатели, както с карбуратор, така и с инжекцион. През януари 1991 г. започват да се монтират петцилиндрови редови двигатели Audi с обем 2,3 литра (AFU, 122 к.с.), 2,5 литра (AAY, 136 к.с.) и 2,6 литра (ADV, 136 к.с.).

Също така за първи път този модел е оборудван с 1,6-литрови четирицилиндрови дизелови двигатели (1588 см³, CS, 50 к.с.), 1,6 литра (1588 см³, JX, турбо, 70 к.с.) и 1,7 литра (1715 см³, 57 к.с.). Трансмисията беше четири- и петстепенна механична, както и тристепенна автоматична. Задвижването е със задно предаване, като производството на модела "Syncro" със задвижване на четирите колела започва в края на 1984 г.

За разлика от своя предшественик, колата имаше модерни опции за комфорт като климатик, серво управление, електрически ключалки на вратите и огледалата и някои други.

Transporter T4 (1990–2003)

Това е първият ван с предно разположен двигател и задвижване на предните колела от Volkswagen с това име "Transporter". В САЩ и Канада се продава под името "EuroVan". Идеята за създаване на ван със задвижване се появява в края на 70-те години поради доста успешното му използване в леки автомобили. Не е ясно защо е взето решението T3 да се произвежда със задно разположен двигател и задвижване. Размерите на колата продължават да растат и дължината става 4707 мм, широчината 1840 мм, височината 1940 мм, междуосието 2920 мм и собственото тегло от 1660 кг. Имаше версия на миниван с удължено междуосие от 3320 мм и дължина на тялото от 5107 мм. Имаше и ван с по-висока височина на покрива от 2430 мм. Стиловете на каросерията бяха миниван/ван с четири, пет или шест врати, пикап с товарна платформа и единична или двойна кабина и кемпер с четири врати.

Първоначално имаше две опции за бензинови двигатели, всички редови с обем от 2,0 литра (1968 см³, AAC, SOHC 8v, I4, 84 к.с.) и 2,5л (2461 см³, AAP/ACU, SOHC 10v, I5, 112 к.с.). Последният е заменен през 1997 г. с 2,5-литров двигател (2461 см³, AET/APL/AVT, SOHC 10v, I5, 115 к.с.). През 1996 г. е представен 2,8-литровият VR6 шестцилиндров двигател (2792 см³, AES, DOHC 12v, VR6, 140 к.с.), който беше заменен с 2,8 литра през 2000 г (2792 см³, AES, DOHC 24v, VR6, 204 к.с.). Заради този двигател се наложи основен фейслифт през 1996 г., за да стане годен. Така се появи моделът с издължен нос.

Дизеловите двигатели с индиректно впръскване имат следните характеристики: 1,9 литра (1896 см³, 1X, SOHC 8v, I4, 61 к.с.), 1,9 литра (1896 см³, ABL, SOHC 8v, I4, турбо, 68 к.с.), 2,4 литра (2370 см³, AJA/AAB, SOHC 10v, I5, 75/78 к.с.). Имаше три версии на дизеловите двигатели с турбокомпресор и директно впръскване (TDI), всички редови петцилиндрови с обем 2,5 литра (2461 см³, AJT/AYY, SOHC 10v, I5, 88 к.с.), 2,5 литра (2461 см³, ACV/AUF/AYC/AXL, SOHC 10v, I5, 102 к.с.) и 2,5л (2461 см³, AHY/AXG, SOHC 10v, I5, 151 к.с.).

Скоростната кутия беше или петстепенна механична, или четиристепенна автоматична.

Transporter T5 (2003–2015)

Производството на петото поколение на легендарния търговски ван с номер "T5" започва през април 2003 г. Хамалът се продаваше под имената "Caravelle" и "Multivan", а кемперът се продаваше под името "California". Размерите на каросерията отново са нараснали и дължината е 4890 мм, широчината е 1904 мм, височината е 1935-2176 мм, междуосието е 3000 мм, а собственото тегло е от 1895 кг. Произведени са и модели с удължено междуосие от 3400 мм, докато дължината на каросерията е 5920 мм. Типовете каросерии бяха както следва: товаро-пътнически ван, пикап с единична или двойна кабина, микробус, товарна платформа, кемпер и общински специален транспорт. Товароподемността на автомобила варира от 800 до 1400 кг, обемът на товарното отделение от 5,8 до 9,3 м³. Сглобяването се проведе в Германия, Полша и Русия.

Инсталирани са бензинови двигатели със следните обеми и характеристики: 2,0 литра (1984 см³, AXA, I4, 116 к.с.), 2,0 литра (1984 см³, CJKB/CJKA, I4, TSI турбо, 150/204 к.с.) и 3,2 литра (3189 см³, BDL/BKK, VR6, 230/235 к.с.). Дизеловите двигатели имат следните параметри: 1,9 литра (1896 см³, AXC/AXB/BRR/BRS, I4, 86/105/84/102 к.с.) и 2,5л (2461 см³, AXD/BNZ/AXE/BPC, I5, 130/174 к.с.), След 2009 г. се появиха 2.0 литрови дизелови двигатели (1968 см³, EA189, I4, 84/102/114/140/180 к.с.). Скоростната кутия беше пет- или шестстепенна механична, както и шест- или седемстепенна автоматична (DSG).

През септември 2009 г. беше пусната актуализираната линия на петото поколение Transporter. Дизеловите и бензиновите двигатели са обновени, а 3,2-литровият VR6 бензинов двигател е премахнат. Автомобилът получи много опции, достъпни преди това само за скъпите седани, като скоростна кутия с двоен съединител (DSG), наблюдение на мъртвите зони, наблюдение на налягането в гумите, биксенонови фарове, дневни светлини, камери за обратно виждане, сензорен екран и други.

Безопасността на автомобила е тествана през 2008 г. и 2013 г. от Европейската комисия "EuroNCAP", вижте резултатите в таблиците по-долу.

Transporter T6 (2015–настояще)

Шестото поколение, което започна да се произвежда през 2015 г., приличаше повече на дълбок рестайлинг, отколкото на смяна на поколенията. Направени са външни промени по капака, предните калници, броните, фаровете, стоповете и вратата на багажника. Вътре са променени воланът, арматурното табло, спомагателните и развлекателните системи, а шумоизолацията и окачването са подобрени. Външните размери и вариантите на каросерията остават същите.

Бензиновите двигатели остават практически непроменени, докато дизеловите двигатели са заменени с 2,0 литра (1968 см³, EA288, I4, 84/102/114/150/199/204 к.с.) както с единично, така и с двойно турбо.

През 2019 г. беше извършена още една актуализация на модела. Сменени са радиаторната решетка и фаровете с по-тесни. Двигателите са модернизирани, за да отговарят на стандарта за емисии Евро 6. Благодарение на електромеханичното кормилно управление вече са налични функции като помощ при паркиране, помощ за поддържане на лентата и помощ при движение на заден ход с ремарке.

Transporter Т6, камион

Transporter Т6, изглед отзад

Transporter Т6, интериор